Закон за арендата в земеделието
Глава шеста
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА
Чл. 27.(1) Договорът за аренда се прекратява:
1. с изтичане на срока, за който е сключен;
2. при неизпълнение - по общия ред, доколкото в този закон не е предвидено друго;
3. (доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите;
4. с едностранно предизвестие - в предвидените в този закон случаи;
5. (нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) освен по други причини, посочени в закона, още и със смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с прекратяването на юридическото лице - арендатор, доколкото в договора не е предвидено друго;
6. (нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди по реда на глава трета от Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г., бр. 99 от 2002 г.) Прекратяването на договора за аренда на земя се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и гори и се вписва в нотариалните книги.
Чл. 28.(1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски.
(2) Развалянето на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред.
Чл. 29.(1) Договорът за аренда, сключен без определен срок, може да бъде прекратен едностранно от всяка една от страните с писмено предизвестие, отправено след изтичането на четвъртата година. Ако не е уговорено друго, предизвестието е със срок две стопански години. То трябва да се отправи най-късно до изтичането на стопанската година, предшестваща началото на срока от две стопански години.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.).
(3) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Арендаторът може да прекрати договора от началото на следващата година с писмено предизвестие, ако изпадне в трайна нетрудоспособност. Това право имат и неговите наследници, съответно правоприемници, като предизвестието трябва да се отправи не по-късно от три месеца от смъртта на арендатора, съответно от заличаването на юридическото лице.
Чл. 30.(1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) След прекратяване на арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в резултат на ползването с грижата на добър стопанин.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) С прекратяването на договора за аренда се прекратяват и правата на третото лице, на което арендаторът е предоставил ползването. Арендодателят може да иска връщането и направо от него.
(3) Ако арендаторът не върне имота, арендодателят има право на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи за времето на задържането.
Чл. 31.(1) Ако арендният договор се прекрати преди изтичане на стопанската година, арендодателят дължи стойността на още неотделените, но подлежащи на отделяне плодове, когато договорът се прекрати не по вина на арендатора.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако стойността на плодовете по ал. 1 не може да бъде определена, арендодателят дължи обезщетение за направените от арендатора разходи.
(3) Алинея 1 се прилага и за предвидените по установения ред за изсичане, но още неизсечени дървета. Ако арендаторът е изсякъл повече дървета от допустимото, той дължи на арендодателя стойността на дървения материал.
(4) (Нова - ДВ, бр. 35 от 1999 г.) Ако арендният договор се прекрати по чл. 27, ал. 1, т. 6, арендаторът може да поиска от арендодателя обезщетение за причинени вреди.
Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1999 г.).
Ето и линк към целия закон
http://www.zazem.hit.bg/